Начало
 Новини
 Видове диви котки
 Любопитно
 Палео котки
 Резервати
 Ледена епоха
 Организации
 Влияния
 Списанието!
 Библиотеката
 Арт и глезотии
 Сафари
 Links
 За контакти

RA

 

 Видове диви котки

2 ДИВИТЕ КОТКИ - познатите и непознатите хищници
Mammalia / Carnivora / Felidae

2006.12.11

РОДНИНИТЕ
Семейството на котките
Felidae
включва 6 рода и 38 вида малки и големи котки. Основната част от тях - 26 вида - принадлежи към подсемейство Felinae и обединява толкова различни котки като пумата (най-едрата котка във Felinae), оцелота, сервала и много от малките диви котки като манула, известен и като котка на Палас, както и домашната котка (Felis catus). Друга голяма група котки включва родовете Lynx (рисове), опушения леопард Neofelis nebulosa (род Neofelis) и мраморната котка Pardofelis mamoratа (род Pardofelis).
В рода
Panthera са включени почти всички големи диви котки: тигрите, ягуарите, леопардите и лъвовете – онази харизматична мегафауна, която омагьосва толкова много хора по света.
Котките са изключително широко разпространени – има ги на всички континенти без Австралия и Антарктида. 



П
РЕДЦИТЕ
Proailurus  - първата същинска малка котка от семейство Felidae – е тежала около 10 кг и е живяла през ологицена (преди около 35.5 до 23.5 милиона години). Преди около 20 милиона години от котките Pseudaelurus започва и родословието на съвременните котки. Откритите до момента фосили доказват, че истинските саблезъби тигри започват да се оформят през плиоцена (преди 5.2 до 1.8 милиона години) и достигат своя разцвет през плейстоцена (преди 2 милиона до 10 000 години).
Както е добре известно, последният саблезъб тигър е от вида
Smilodon fatalis. Родът на смилидоните властва в Северна и Южна Америка по време на последната Ледникова епоха. С големината на едри лъвове, тези хищници са можели да разтварят челюстите си под ъгъл от 120 градуса. Това им позволявало да забиват много дълбоко в плячката своите пословично дълги кучешки зъби. Саблезъбите тигри изчезват от лицето на Земята заедно с много други бозайници от Ледниковата епоха като мамутите, много видове носорози (rhinosauros) и коне. Според повечето учени първите хора, дошли в Америка по естествения мост  на мястото на днешното Берингово море, са ловували на същия дивеч, както и саблезъбият тигър и с това „спомогнали” за изчезването на тази дива котка.
Felis catus домашната котка – е съвременното допълнение към семейство Felidae. Нейната еволюция започва преди около 7000 години като родственик на африканската дива котка. Одомашняването на котката съвпада с прехода от номадския към уседналия начин на живот накъде около 5000 години пр. н.е. Ефективното земеделие и последващото съхранение на реколтата привличат вредните гризачи, а те, на свой ред, привличат котките. Някъде около 2000 години пр.н.е. котките са одомашнени най-напред в древен Египет. С тях се свързва богинята Бастет – единствената от анималистичните египетски божества с образ на малка котка. Домашните котки са били мумифицирани с милиони и старателно погребвани от древните египтяни. Този обичай бил толкова разпространен, че сега в Египет използват старите гробища за котки като плодородни земи.



ДИВИТЕ КОТКИ ДНЕС
В сравнение с другите месоядни хищници, котките имат къса муцуна и голяма, закръглена глава.
Лъвът е едно от изключенията с по-издължената си муцуна и по-малка черепна кутия. Другото е гепардът, който има много висок череп. Козината на дивите котки е мека и често е осеяна с петна или ивици. И тук изключение прави само лъвът.
Котките са  идеалните ловци  – те са с изключително подвижни, но компактни тела. Мустаците им всъщност са много добра развити чувствителни сензори, освен това котките имат прекрасно зрение, слух и обоняние. Представителите на семейство
Felidae са много различни на ръст и външен вид: малките диви котки са не по-големи от домашна котка, но големите (най-вече тигрите) могат да достигнат дължина на тялото до 3.2 метра заедно с опашката.
Котките са предимно нощни животни и като цяло ловуват сами, с изключение на лъва. Повечето големи котки предпочитат да ловуват през нощта, на зазоряване или привечер, но активността им през деня варира в зависимост от сезона, времето и периодите, когато плячката им е активна. Между ловуването и храненето големите котки почиват и спят. Когато плячката е много и е лесна за хващане, големите котки прекарват голяма част от деня в почивка след поглъщане на обилна храна. Когато котките трябва да оцеляват с по-малко плячка, разпръсната на големи територии, те прекарват много повече време в движение и лов. Залавянето на плячката е кулминацията на серия от стеротипни действия като дебнене, преследване, промъкване и внезапната атака. Умението на котките да се движат с лекота и да бягат дълго време – често до 30 минути преди да започнат да се промъкват за финалния скок - е разковничето на ловните им успехи. Като цяло котките захапват плячката си едва след като здраво са я хванали с предните си лапи. Първото захапване обикновено е за врата, за рамото или с такава позиция, че да осигури най-добър контрол над плячката и по-стабилен захват с ноктите. Смъртоностното захапване обикновено е за тила, с което или разбива черепа, или прекъсва гръбначния стълб на жертвата, която умира много бързо. При по-едрите животни смъртоносното захапване обикновено е за гърлото и води до задушаване.
Големите котки имат 30 зъба – по 15 на всяка челюст: по 3 горни и долни инцизива, по 1 горен и долен кучешки зъб, 3 горни и 2 долни премолара, 1 горен и 1 долен молар. Кучешките зъби при дивите котки като цяло са клинообразни и в тях има много нервни окончания, контролиращи силата на натиска. Тези физически особености позволяват на котките да усещат чрез кучешките си зъби допир между повърхности или пространство между тях и така по-бързо да убиват плячката си. Нито един от зъбите на котките не е сплескан и с равна повърхност за стриване на храна – нещо типично за хората и другите всеядни животински видове.
Малко е известно за обонянието и вкуса като сетива на котките. Те очевидно не се осланят много на обоняние, за да открият плячката си, но изглежда, че то играе важна роля при комуникацията между отделните представители на големите котки от един и същ вид. Счита се, че рецепторите долавят различните миризми като за всяка от тях има отделен рецептор. Тези рецептори изпращат химични и/или електрически сигнали до мозъка за обработка чрез обонятелни нерви. Обонятелната система получава информация за миризмите чрез ноздрите, но котките имат и втора обонятелна система, в която миризмите достигат до мозъка чре два мънички отвора на небцето.

Котките има много развит слух – нещо много важно както за оцеляването им, така и за откриването на плячката. Някои видове (като дългоухия сервал - на снимката отляво) почти изцяло се осланят само на слуха си, за да открият и заловят плячката си. И обратното: гепардът – този дневен ловец – разчита най-вече на зрението си и съвсем малко на слуха си, за да намери плячката. Удължената овална форма на ушите спомага за усилването и препредаванео на звуците към вътрешното ухо за анализ. Любопитен факт е, че вътрешното ухо освен това служи като център за ориентация и баланс по време на скокове. Информацията, постъпваща от очите и ушите на котките, се съчетава перфектно с безусловния рефлекс на падащата котка да се изправя. Това е автоматична въртелива реакция, при която най-напред се завърта главата, след това гръбнакът и задницата. В същото време котката извива гърба си, за да намали силата на удара когато и четирите лапи докоснат земята.
Структурата на очите на котките показва различни степени на адаптация за увеличаване способността им да виждат при всякакви условия. Зеницата в окото може да вижда при много слаба светлина и е много по-голяма спрямо ретината при другите животни, а пластът светочувствителни клетки е разположен в задната част на окото. Високият брой изключително чувствителни към светлината клетки в ретината (пръчици) в сравнение с клетките, оптимизирани за виждане при силна светлина (конуси) позволява на котките да имат зрение, добре приспособено за виждане при слабо освещение. Ретината при нощните животни, включително при котките, отразява светлината дори по-ефективно от рефлекторния пласт за нея (
tapetum lidicum). Светлината, която е преминала през ретината бе з да бъде абсорбирана, се отразява от tapetum lidicum, връща се отново през ретината и така дава на окото нова възможност да бъде уловена. Светлината, която не е уловена от ретината по време на двете нейни преминавания през окото, се излъчва обратно през зеницата и така създава жълто-зеленото сияние на очите на котките през нощта. Структурата на окото на котките усилва способността му да улавя светлината и като резултат представителите на семейство Felidae виждат през нощта около 6 пъти по-добре от хората.



За разлика от повечето месоядни, котките имат подвижни нокти, които им помагат да сграбчват още по-здраво плячката си и да я разкъсват с лекота, след което спокойно да прибират ноктите си в „калъфчетата” им. По този начин единствено меките лапи на котката докосват земята – не случайно безшумното промъкване е сред най-характерните качества на тези хищници. Развитите до остри като бръснач нокти за лов са осигурили на котките ефективен механизъм, който осигурява захващането, нападението и контрола върху плячката им.
Механизмът за прибиране на ноктите е сложен и включва специална форма на крайчетата на пръстите, сухожилия, които прибират ноктите когато не се използват, баланс между сухожилията, които огъват и тези, които удължават пръстите, както и месест „калъф”, който обгръща и скрива прибрания нокът. Интересно е, че този уникален механизъм от пръсти и сухожилия позволява на котките да си свиват пръстите без да си показват ноктите. Изключение правят гепардите (Acinonyx jubatus)- техните тъпи нокти, които не се прибират, им дават възможност да стъпват стабилно на земята, когато бягат с почти 60 мили в час.

Езикът на котката е различен от този на другите месоядни. Макар, че основно е оръдие за почистване на тялото, той е също така важна част от хранителния апарат. Горната повърхност на езика е покрита с малки заострени издатини (papillae) – те придават на езика вид на дървена пила. При домашните котки папилите са малки и не толкова важни, но при големите котки те са великолепни инструменти. Остатъци от месо и други храни лесно се отделят от повърхността на костите като езикът се прокарва върху мястото, което трябва да бъде почистено. Ръчното хранене на малки котки в неволя често се подпомага от поставянето на пръст в устата им и бързото му заместване с биберона на бутилката, като това задейства инстинкта за сучене. Смученето на пръсти или палци видимо доставя удоволствие на котките, както и на хората, и процесът често се наблюдава при възрастни котки. Смученето на пръсти от възрастни котки често стига до кървящи пръсти и палци, „изстъргани” до голо от ефекта на пила на папилите върху кожата.

ГЛАСОВЕТЕ на дивите котки
Основна разлика между големите котки от рода
Panthera и малките котки от рода Felis се състои в това, че големите котки могат да реват, но не могат да мъркат, докато малките могат да мъркат продължително, но не могат да реват.
Ревът е особено издаване на звуци, много силно и звучно, характерно за рода Panthera – лъва, тигъра, ягуара и леопарда. Способността на тези котки да реват се отразява в структурата на костите, поддържащи ларинкса. Тази група кости е била някога част от комплекта от хрилни дъговидни арки в подобното на риба животно, далечен предшественик на животните. Днес при бозайниците хиоидната структура, значително видоизменена чрез еволюцията, функционира като костна опора и място на свързване на трахеята и ларинкса и осигурява опора на езика и мускулатурата му. От големите котки само пумата и гепардите могат да мъркат като домашните котки.

                                        
                                                 catbg.net 2006

 

 

 Видове диви котки

2 ПУМА - най-голяма сред малките и най-малка сред големите котки
Mammalia/ Carnivora / Felidae / Felinae / Puma/ Puma concolor

2009.09.30

2 ПУМА - господарят на двете Америки от Юкон до Огнена земя
2009.09.30

2 КОТКАТА - РИБАР или съвършенството в умението да ловиш риба
Mammalia/ Carnivora/ Felidae / Felinae/ Prionailurus/ Prionailurus viverrinus

2009.06.30

2 МАРГАЙ - мини оцелот със странни умения
Mammalia /Carnivora / Felidae / Felinae / Leopardus/ Leopardus wiedii

2009.02.03

2 СЕРВАЛ - съвършеният камуфлаж
Mammalia/ Carnivora/ Felidae/ Felinae/ Leptailurus/ Leptailurus serval

2009.01.25

2 ЕВРОПЕЙСКА ГОРСКА КОТКА - дивата красота на Европа
Mammalia / Carnivora / Felidae / Felinae / Felis silvestris silvestris

2008.10.28

2 КАРАКАЛЪТ - интелигентният и съсредоточен пустинен рис
Mammalia / Carnivora / Felidae / Felinae / Caracal / Caracal caracal

2008.06.23

2 СНЕЖНИЯТ ЛЕОПАРД - господарят на високите планини
Mammalia / Carnivora / Felidae / Uncia / Uncia uncia

2007.05.21

2 ЗОО КЛАСИФИКАЦИЯ на семейство "Котки"
2007.03.21

2 Азиатската ЛЕОПАРДОВА КОТКА - миниатюрният горски леопард
Mammalia / Carnivora / Felidae / Felinae / Prionailurus bengalensis

2007.02.08

2 ДИВИТЕ КОТКИ - познатите и непознатите хищници
Mammalia / Carnivora / Felidae

2006.12.11

2 ЯГУАРЪТ - голямата дива котка на Америка
Mammalia / Carnivora / Felidae / Panthera / Panthera onca

2006.12.08

2 ВИЕЩАТА КОТКА от о. Борнео - виждал ли я е някой?!
Mammalia / Carnivora / Felidae / Catopuma / Catopuma badia

2006.11.19

2 МАНУЛ или котката на Палас - едно необикновено творение
Mammalia / Caniovora / Felidae/ Felis / Felis Otocolobus manul

2006.09.20

2 ЯГУАРУНДИ - малката дива котка с душа на ягуар
Mammalia / Carnivora / Felidae / Herpailurus / Herpailurus yagouaroundi

2006.08.17

2 ПЛАНИНСКАТА КОТКА от Андите
Mammalia / Carnivora / Felidae / Oreailurus / Oreailurus jacobita

2006.07.10

2 ОПУШЕНИЯТ ЛЕОПАРД
Mammalia / Carnivora / Felidae /Pantherinae / Neofelis nebulosa

2006.06.05

2 ЛЕОПАРДИТЕ - най-разпространените диви котки на Земята
Mammalia / Carnivora / Felidae / Panthera pardus

2006.03.29

2 ТИГРИТЕ
Mammalia / Carnivora / Felidae / Panthera tigris

2006.03.26