Начало
 Новини
 Видове диви котки
 Любопитно
 Палео котки
 Резервати
 Ледена епоха
 Организации
 Влияния
 Списанието!
 Библиотеката
 Арт и глезотии
 Сафари
 Links
 За контакти

RA

 

 Влияния

2 СФИНКСЪТ - С ТЯЛО НА ЛЪВ и човешко лице
2007.01.26

Фантастичните същества, които са едновременно хора и животни, са част от историята, религията и изкуството на всички древни цивилизации: богове – жестоки или доброжелателни към хората,  добри и зли духове, чудовища и пазители на дома. Най-често те са съчетание от големи хищници и хора. Антропоморфният елемент в някои случаи ги прави по-близки до човека, а в друго – още по-страшни и могъщи. Лъвове, ягуари, соколи, чакали, бикове, змии – всички те са символи и превъплъщения на митични, изключително умни и властни същества, които влияят върху живота на хората.
Сред всички тях и днес най-силно ни привличат сфинксовете. Едва ли има човек, който поне малко да се интересува от история, и не е чувал за Големия сфинк в Гиза или за загадката, задавана от сфинкса. Понякога тези сфинксове дори се сливат в един образ в представите ни. Но разликата е значителна! Всъщност тези полу-лъвове, полу-хора са част от митологията на древен Египет и Гърция.
И ги делят хилядолетия – колко точно е много спорен въпрос, но при всички дори и най-скромни оценки на археолози и историци не по-малко от 2 или 3 000 години.



В гръцката митология
Сфинксът е чудовище с тяло на лъв, лице и гърди на жена и орлови криле.
То е създание от връзката между Тифон и Ехидна. Името на Сфинкса произлиза от глагола „сфинго”, означаващ „стискам, удушвам”. Изпратено в Тива като наказание, според едни легенди чудовището се разположило на агората (градския площад), а според други – в планината над града. И задавало една и съща гатанка на всеки минаващ: „Кое от живите същества сутрин ходи на четири крака, през дена на два, а вечер на три?”. И убивало всички, които не можели да отговорят правилно. Така загинали много знатни тиванци – сред тях бил и Креонт - синът на царя.
Отчаяният владетел обявил, че ще даде царството си и ръката на сестра си Йокаста на този, който избави Тива от Сфинкса. Загадката бил разгадана от Едип - отговорът е, че това е човекът, който пълзи като бебе, ходи изправен в разцвета на силите си и се подпира на тояга на преклонна възраст. Едип станал цар на Тива, а Сфинксът от отчаяние се хвърлил в пропастта и загинал...
Според Карл Юнг този мит е любопитен отглас на изчезването на матриархата във времената, когато мъжката физическа сила става пробладаваща.


В древен Египет Сфинксът е символ на достойнство, кралска власт, мъдрост и могъщество.
Същестували са три разновидности на сфинкса - все полулъвове:
с човешка глава и тяло на лъв (андросфинкс); с глава на сокол (хиеракосфинкс) и с глава на бик (криосфинкс). В египетската религия и изкуство сфинксът е без крила. Според определението на римския учен и писател Тит Флавий, египетският сфинкс е символ на сила и ум: лъвското тяло е символ на силата, а човешкото лице - на ума. Каменни сфинксове често охранявали храмовете и други свещени места.
На снимката отдолу можете да видите входната алея към Храма на балсамирането в Карнак, охранявана от сфинксове с глави на бикове.



Н
ай-древен и най-известен е, разбира се, Големият сфинкс в Гиза, разположен в подножието на трите пирамици на Хеопс, Хефрен и Микерин. Трудно е да си представим обхвата на бурята, която продължава да тревожи египтолозите относно самото съществуване и датирането на Големия сфинкс. Тази огромна статуя с дължина 73 и височина 20 метра предизвикателно е изправена сред пясъците на Сахара според някои учени вече 4 600 години, а според други, вече 13 000 години! Безкрайно дълъг период от време, мистично и митично отдалечено от нас.



Според ортодоксалните учени сфинксът е изсечен в скалата по времето и е с лицето на фараона Хафра (Хефрен). Огромният полулъв гледа към изгрева на слънцето в наистина идеална ориентация на изток. В двата дни на пролетното и есенното равноденствие той посреща изгряващото слънце вече колко ли хиляди години? Обективно погледнато, няма нито едно доказателство, че Сфинксът е дело на Хафра, макар да е възможно по негово време тази невероятна по мащаб и качество на изработка лъвска статуя да е почистена отново от постоянно затрупващия я пясък на пустинята и от истинска лъвска глава да е изсечена тази на фараона.
През втората половина на 19 век френският археолог Огюст Мариет открива при разкопки в Гиза една от най-неприятните за ортодоксалните днешни египтолози находка – Инвентарната стела, която се съхранява в Музея в Кайро. Тя представлява правоъгълна вертикална варовикова плоча с възпоменателен надпис, от който става ясно, че и Сфинкса, и Долинният мегалитен храм, и Голямата пирамида са същестували много преди времето на фаранона Хуфу (Хеопс) - предполагаемият строител на най-голямата пирамида, считана за едно от седемте чудеса на древния свят.  

В НАЧАЛОТО на 90-те години на 20 век двама учени едновременно, но по съвсем различни пътища доказват, че е напълно възможно Сфинксът е създаден около 10 000 пр.н.е!
Роберт Бовал (www.robertbouval.co.uk) доказва това чрез астрономията, а Джон Антъни Уест (www.jawest.net) – чрез геологията. Според астрономическата теория на белгийския инженер Бовал, трите големи пирамиди в Гиза и малките пирамиди в Абузир, Завиат ал-Ариан и Абу Роаш са пострени по единен ситуационен (архитектурен) план и представляват земното копие на небето така, както то е изглеждало над Египет около 10450 г. пр.н.е. и включва съзвездията Орион, Хияди и Плеяди. Дори р. Нил заема съвършено мястото си като земно копие на Млечния път. Което, обаче, не означава непременно, че всички пирамиди са строени тогава. По-скоро означава, че около 2600 г. пр. н.е. фарано
ните от ІV
династия за построили основните пирамиди - част от един огромен и много символичен проект: пресъздаването на най-важните събития от митовете за главните богове и същевремено първите владетели на  Египет Озирис, Изида, Сет и Хор в камък, за да се запазят те за следващите хилядолетия и да указват точно датата 10450 г. пр.н.е... 
Сфинксът представлява гигантски знак на равноденствията. А пролетното равноденствие е началото на Новата година в Древен Египет. Но защо е лъв? Съвсем очевидно, просто и логично е: има само една епоха, през която този знак е актуален - епохата на Лъв т.е. когато Слънцето изгрява в съзвездието Лъв: от 10970 до 8810 г.пр.н.е., която ще настъпи отново след 26 000 години! И земният лъв е гледал своя звезден аналог.
В подкрепа на откритието на Роберт Бовал, макар и на практика съвсем случайно, е теорията на Джон
Антъни Уест, който изгражда изключително добре обоснована теория, че Сфинксът е строен точно по онова толкова важно за древните египтяни време: около 10450 г. пр.н.е.
Геологията е една от най-обективните науки – скалите се променят толкова бавно, а природните стихии въздействат върху тях толкова специфично, че за един опитен геолог не може да бъде проблем да отличи въздействието на вятъра от това на водата, например. И ето, че през 1992 г. Антъни Уест съвместно с проф. Шох от Бостънския университет представят доклад, според който Сфинксът, Долинният храм и още няколко от най-древните постройки в Египет показват несъмнени признаци на ерозия от ... вода. На такова въздействие те са могли да бъдат изложени единствено в края на последната Ледникова епоха, когато Сахара (една от най-младите пустини на планетата) не е съществувала, а Египет се е радвал на прекрасен мек и влажен климат т.е. преди 10 000 пр.н.е.
Според Антъни Уест Сфинксът е "... един извънредно древен паметник, който е бил вторично изваян. Отначало може да не е имал човешко лице. Може да е бил с лъвсака муцуна, както е с лъвско тяло..."
В книгата си „Следите на боговете” Греъм Хенкок цитира един британски жирналист, обобщаващ бурята, преизвикана от теорията на Антъни Уест: „ Уест е най-страшният кошмар на учените, защото се появява някакъв аматьор с отлично обмислена, отлично представена и последователно разработена теория, пълна с данни, които те не могат да опровергаят, и им дърпа чергата изпод краката. Тогава как да постъпят? Те не й обръщат внимание. Надяват се, че бурята ще потъне в забрава ... но тя не потъва.”
Оттогава насам се водят ожесточени спорове между египтолозите и геолозите. А Сфинксът лежи като съвършено предизвикателство и безстрастно наблюдава споровете им. 

Известни са много статуи на египетските фараони, изобразени с тела на лъвове (несъмнено подражание на Сфинска в Гиза). Виждате две снимки на големия изсечен от алабастър сфинск на Тутмос ІІ в Мемфис, a по-надолу сфинкса в Луксор, статуята на Ехнатон и някои други образци на сфинксове в древното египетско изкуство:



Любопитното е, че, ако се вгледате внимателно, всички тези статуи на фараони - сфинксове са строго пропорционални и хармонични. И още повече подчертават очебийната несъразмерност между човешката глава (толкова малка) и лъвското тяло на истинския Сфинкс. Нима е възможно съвършените архитекти и строители на древен Египет да са направили такава грешка? И то точно в създаването на най-големия монумент във формата на лъв в света? Твърде малко вероятно е.
Между другото дали това е главата на Хафра (Хефрен) или на друг човек и то дори от друга раса също е една ужасно спорна сред египтолозите тема...

 


И
нито един от другите сфинксове не може да се сравни  с „най-древната и най-изящната лъвска статуя с човешка глава - с прочутия Сфинкс в Гиза.” (Уолис Бъдж – 1904 г.) 


                                                catbg.net 2007

 

 

 Влияния

2 ДИВИ котки в звездното небе - съзвездието ЛЪВ ( LEO)
2008.01.25

2 СФИНКСЪТ - С ТЯЛО НА ЛЪВ и човешко лице
2007.01.26

2 ТИГРОВОТО око
2006.05.13

2 ЧАВИН - индианската империя на синовете на ягуара
2006.03.26