Начало
 Новини
 Видове диви котки
 Любопитно
 Палео котки
 Резервати
 Ледена епоха
 Организации
 Влияния
 Списанието!
 Библиотеката
 Арт и глезотии
 Сафари
 Links
 За контакти

RA

 

 Любопитно

2 МИТОВЕ от ХИМАЛАИТЕ за снежния леопард
2007.03.27



НЕПАЛ

В северните части на Непал в малките селски общности са запазени много местни поверия и шамански практики, които водят началото си от древни времена преди възникването на будизма като религия. Голяма част от тези праисторически вярвания са станали част от днешния будизъм, от неговия пантеон от богове и от ритуалите му. Такъв ритуал, който е свързан със снежния леопард и днес се среща в Мананг. Вярва се, че планинските богове са забранили на пастирите
да пекат месо.
Ако хората нарушат тази забрана, при тях идва снежният леопард - пратеник на разгневения бог на планината  и отвлича част от добитъка. Изключително тежко наказание в тези недружелюбни места, където стадата животни са единствен източник за препитание за местното население.
В Долпо - друг район на Непал – се говори, че много от великите лами често се превръщат в снежни леопарди и предприемат пътувания до Тибет, за да търсят редки лечебни билки.
Друго поверие описва снежния леопард като пазител на посевите на житните култури, отглеждани с толкова трудности в планините. Вярва се, че ако леопардът го няма, има огромна опасност нивите да бъдат изпотъпкани от свободно придвижващите се стада домашен добитък. 
Местните жители все още вярват, че снежните леопарди (и домашните котки) имат властта да опрощават греховете на хората от предишни животи. Това означава също, че убийството на котките не само е още един тежък грях, но и че така човекът ще трябва да изкупи и греховете на самите котки в собствения си живот.
В Мустанг убийството на снежен леопард се счита за много по-тежък грях от убиването на негова плячка (например, синята овца), защото всички грехове на голямата дива котка, натрупани при всяко убийство на плячка за храна се прехвърлят върху човека, посегнал на снежен леопард.



ТИБЕТ

Тибетският светец – поет от 18 век Миларепа пътувал из района, който днес се обхваща от природния резерват Комолангма. Той медитирал в малки пещери и отдалечени селца. Но ето, че решил да напусне селцето, в което отседнал, да се отдалечи от светската суета и да се върне в Голямата пещера на битката с демоните, за да се посвети изцяло на молитвите си. А зимата наближавала и жителите на селцето започнали да увещават Миларепа да остане при тях – за свое и тяхно добро. „Ти можеш да се бориш с демоните по всяко време” – казвали те. Остани при нас до пролетта.” Но поетът тръгнал като обещал, че ще дава напътствия и ще закриля всеки, който рискува да се изкачва нагоре в планината... Завалял сняг – валяло без прекъсване 18 дни и нощи. Зимата затворила пътя към Голямата пещера на борбата с демоните за цели 6 месеца. В началото на пролетта учениците на Миларепа, считайки, че техният учител е мъртъв, извършили подходящите заупокойни ритуали и произнесли молитвите за душата му, а когато снегът се стопил, тръгнали да търсят тялото му. Съвсем близо до целта им - Голямата пещера на битката с демоните - те седнали за дълга почивка.
В далечината видяли снежен леопард, който се прозявал, изтегнат на една издатина в скалите. Наблюдавали го дълго време, докато той изчезнал. Учениците на поета решили, че няма да могат да открият тялото му. Били убедени, че снежният леопард е убил и изял Миларепа... Но после освен леопардовите следи те открили и много човешки стъпки. И се зачудили: „Дали това са магии на дявол или призрак?”. Озадачени, те се приближили към Пещерата на битката с демоните и чули песента на Миларепа. Запитали се: „Възможно ли е минаващи ловци да са му предложили храна или той да е намерил друга храна и така да е оцелял?” А в пещерата Миларепа ги смъмрил: „Много изоставате, а бяхте от другата страна на планината толкова отдавна. Защо ви отне толкова време да стигнете до тук?”. В отговор на техните въпроси как е разбрал откъде са дошли, Миларепа отговорил: „Докато седях на една скала, видях всички ви да си почивате от другата страна на прохода.”
”Ние видяхме там седящ леопард, но не видяхме теб.” – отговорили объркани учениците.
„Аз бях леопарда” – отговорил той.
Според легендата Миларепа можел да се превръща във всичко, което пожелае и нямал нужда от храна. Но в едно свое видение той съзрял, че жителите на селцето му донасят месо. Месото било толкова много, че цели 4 дни той се чувствал сит. Учениците му преброили дните назад и разбрали, че Миларепа е имал това видение в деня, в който те са извършили заупокойния ритуал за неговата смърт с погребално угощение...  
Тази история е разказана в книгата на Гарма Чанг „Сто хиляди песни на Миларепа”.



ИНДИЯ
Снежният леопард, видрата и домашната котка
Тази история се разказва в Лунгнак Гордж в Занскар, Индия. 
Много, много отдавна снежният леопард, видрата и домашната котка живеели заедно. Един ден те решили да разпределят помежду си задълженията в къщата:
Снежният леопард трябвало да донесе от планината дърва за огъня.
Домашната котка трябвало да донесе огън от селцето на хората.
Видрата трябвало да донесе вода от реката.
Снежният леопард отишъл в планината да донесе дърва. Изведнъж видял една дива коза и започнал да я преследва. Скоро ловът се превърнал в негов начин на живот и снежният леопард забравил за какво всъщност се е изкачил в планината. И никога не се върнал обратно.
Видрата отишла да донесе вода от реката. Видяла риби във водата и се опитала да ги улови. И също забравила за какво е отишла до реката и никога не се върнала обратно.
Домашната котка отишла да вземе огън от една къща в селцето. И разбрала, че животът с хората е много удобен и уютен. И също не се върнала в къщата при леопарда и видрата.
Оттогава до днес те никога не живеят заедно, а снежният леопард винаги когато убива домашен добитък или диво животно за храна, запазва парчета от стомаха и дроба за своите приятели видрата и домашната котка.



Индия и ПАКИСТАН
Видрата и снежният леопард
Още по-интересен мит за снежния лопард и видрата се разказва в граничните райони на Индия и Пакистан.
Хората в Ладах, Северна Индия, също както и техните съседи в района на Балтистан в Северен Пакистан, вярват, че снежният леопард е полу – земно, полу – водно същество. Те са убедени, че има само женски снежни леопарди. При пълнолуние женската идва на брега на езеро или река и вика мъжката видра. Тя излиза от водата и се съвокуплява с женския снежен леопард. След тази среща леопардът се завръща в планината, а видрата – във водата. За да роди, женският снежен леопард отново идва на брега на езерото или реката. Ако новороденото е мъжко, то се превръща във видра и отива при баща си, а ако е женска, се изкачва високо в планината заедно с майка си...

В своята книга
“Nature and Human Nature: Conservation, Values and Snow
Leopard” Шафкат Хюсеин – директор на проект „Снежен леопард” за Пакистан – пише: „В този мит снежният леопард се превръща в митологически герой, символизирайки мистичния, често магичен характер на природата. Тази легенда доказва, че хората от района на Балтистан не търсят задължително рационално обяснение на дивата природа, те вярват и приемат съвсем спокойно, че природата е изпълнена с тайнствени и необясними неща. В съответствие с по-широкото им разбиране за природата, разбирането  за снежния леопард дава на хората от Балтис възможност да да изразяват тенденциите на любов към природата под формата на творческа умствена дейност, която се върти около въображаемия тайнствен живот на снежния леопард.”

                                                  catbg.net 2007


 

 

 Любопитно

2 JETHRO TULL в защита на планинската котка от Андите
2010.10.17

2 ВЪОБРАЖАЕМО интервю с Йън Андерсън - сърцето и разумът на JETHRO TULL
2010.10.17

2 НОВИТЕ 7 ЧУДЕСА на Природата на Земята
2009.02.10

2 МОРСКИЯТ ЛЕОПАРД - повелителят на полярните ледени води
2008.12.20

2 МИТОВЕ от ХИМАЛАИТЕ за снежния леопард
2007.03.27

2 ПОВЕДЕНИЕТО на тигрите
2006.03.26