Начало
 Новини
 Видове диви котки
 Любопитно
 Палео котки
 Резервати
 Ледена епоха
 Организации
 Влияния
 Списанието!
 Библиотеката
 Арт и глезотии
 Сафари
 Links
 За контакти

RA

 

 Резервати

2 Националният парк GROS MORNE - късче от историята на ЗЕМЯТА
2008.09.30



Националният парк “GROS MORNE” е разположен на западния бряг на о. Нюфаундленд на площ от 1,805 km².
Това е вторият по големина национален парк на Атлантическа Канада. Впечатляващата планинска верига Long Range Mountains, чийто втори по височина връх в сърцето на парка е Грос Морн, дълбоките фиорди, заоблените скали и тайнствените каменисти плата не само даряват земята на Нюфаундленд с невероятна красота, но и разкриват тайните на еволюцията на планетата ни - една от основните причини “Gros Morne” да е включен
в списъка с обектите - световно историческо наследство на UNESCO.



МИНАЛОТО на планетата ЗЕМЯ

Според геолозите веригата Long Range Mountains е приблизително 20 пъти по-стара от Скалистите планини. Скалите от протерозоя, които оформят основата на планините, съществуват като резултат от сблъсъка на континентите преди около 1 милиард и 200 милиона години, когато Западен Нюфаундленд се е намирал в близост до Екватора. Тектоничните движения постепенно водят до приближаването на древната Северна Америка до Европа и Азия, образувайки огромен супер континент. Именно Пангея създава планините по източното крайбрежие на Северна Америка. Long Range Mountains са част от древната планинска верига на Алапачите, която преминава през Северна Америка и продължава в ... Шотландия. От първото заледяване на Американския континент преди около 3 милиона години до последното, приключило преди около 10 000 години, е имало около 30 ледникови периода. А древните скали на Long Range Mountains са влачени надолу по склоновете им от последователните заливащите ги вълни на топящите се ледове, които заглаждали острите планински върхове на Gros Morne, Big Hill и Kildevil и превръщали горния слой на почвата на Нюфаундленд в наслаги по океанското дъно. Виждате снимките на връх Грос Морн.



Изключително ефектният Western Brook Pond, както и повечето дълбоки врязвания в бреговата линия на Нюфаундленд, не е същински фиорд, защото е издигнат къс от океанското дъно и е пълен със сладка вода. Но подобната на фиорд структура на залива (проток между скали или стръмни слонове, образуван от наводняването на покрити с ледници в миналото долини) се дължи на същите движения на отдръпващия се лед, както и в Норвегия. Когато ледниковата земя се свличала от върховете на планините, големите реки издълбали тези подобни на каньони долини, в чийто край водата се влива в морето. Но след като земята се освобождавала от тежестта на ледниците, тя се издигала така над морското ниво така, че отделяла фиорда от солената вода. Този естествено образуван басейн и днес се пълни с водата, която стремително се спуска от високото плато чрез ред прекрасни водопади. Виждате входа на фиорда и един от водопадите.



Ниски крайбрежни ивици суша разделят фиорда Western Brook Pond от залива Свети Лорънс. По дъното му може да се проследи историята на ледниковите епохи в последните 600 000 години. Днес район на блата, тресавища и малки езерца, чийто бряг е обсипан с пясъчни дюни, някога земите около залива са били покрити с огромна смърчова гора. Заливът Свети Лорънс е едно от малкото места на Западен Нюфаундленд, където ще се насладите на истински плаж. През летните месеци посетителите на Националния парк “Gros Morne” могат да се разходят с лодки из фиорда и, водени от опитни екскурзоводи, да се изкачат на платото, откъдето започват водопадите.



От магистралата над Норис Пойнт ще видите прекрасния залив Бон
(на снимката горе) и късче от историята на Земята, издигащо се точно пред вас. Това е Tablelands – удивителното каменисто плато на 600 метра надморска височина, формирано от скали от невидимата горна мантия на Земята – една аномалия в пейзажа на парка, която дава на учените изключително ценна информация за тектоничните плочи, движещи се върху течното метално ядро на планетата ни.



Преди 450 милиона години плочата на Евразия и Африка се блъска в континтенталния шелф на Северна Америка като издига къс от океанското дъно и горната мантия на повърхността. А когато континентите се разделят, разломът, разположен на около 500 км източно, оставя това парче от Евразия на американска земя – в днешния Национален парк „Gros Morne”. Скалите, които изграждат мантията, се наричат периодит – първоначално те са тъмно зеленикаво кафяви, но стават златисто червеникави под въздействието на кислорода и времето. При изключителна жега и налягане водата също е променила част от тези скали като ги е превърнала в серпентинит – мраморизирана зелена скала, обичайна за океанската литосфера.
Тази скала е много богата на магнезий и желязо, но това пречи на растителността. Въпреки това ботаниците са открили забележителна разнообразие от арктически алпийски видове растения, които някак успяват да оцелеят в изолирани райони в серпентиновата пустош.
Туристите в парка могат да се насладят на една необикновена гледка в месността „Зелените градини” – там от лунния пейзаж на платото Tablelands малък поток весело се спуска към гората от балсамови ели и гъсто обраслия с хвойни брулен от вятъра бряг, а от там – в морето.



Само около половината от животинските видове в Канада, се срещат на о. Нюфаундленд.
Миещите се мечки, таралежите, диви прасета и скунксовете не са живели по тези места. Сред местните видове са арктическият заек, черната мечка  и еленът карибу.



Можете да видите карибу по високите планински била и плата
, които са предпочитаните места за раждането и отглеждането на малките през пролетта. Големите райони с вечен сняг осигуряват влага за сочни тревисти растения – основната храна на елените – и прогонват паразитите и насекомите, които тормозят животните през лятото. Стадата елени слизат надолу в горите през зимата, където се хранят с мъхове и лишеи. В началото на 20 век популацията на карибу наброявала над 100 000. Но само за 20 години от тях останали само 10 000 заради неконтролирания лов, който прогонвал оцелелите елени високо в планините. Сега положението е далеч по-добро – големи стада карибу се наблюдават в ниските част на парка по бреговете на заливите. Учените в “Gros Morne” следят миграцията им, обусловена от промяната в растителния свят и увеличаващата се популация лосове.

Самите лосове са гости на острова. През 1904 г. след неуспешния първи опит през 1878 правителството на Канада предприема нов опит да засели на о. Нюфаундленд внесените от Нови Брънсуик лосове с цел да ги превърне в ценен хранителен източник за местните жители. Резултатът е изключителен – днес около 150 000 лосове живеят на острова. В парка "Gros Morne" те са между 7 и 8 000 и най-вероятно това е популацията с най-голяма гъстота на лосове в света!

Мнозина вярват, че лосовете променят баланса на растителността в парка. В отсъствието на вълците, човекът е единственият хищник тук и броят на лосовете продължава да расте. Те изяждат балсамовите ели и особено младите дървета, които оцеляват все по-трудно. Така смърчовете да завладяват все нови и нови пространства като постепено променят горското разнообразие.

Националният парк “Gros Morne” e сред номинираните обекти във великолепната класация “Седемте чудеса на Канада”.
В него можете да видите всичко – красиви пейзажи, удобни маршрути за туризъм, планински бегачи и лодки, а ако вече сте видяли най-интересните места и искате нещо по-различно... е, тогава можете да поиграете голф! На ваше разположение е луксозният хотел Gros Morne Resort, където можете да отседнете, ако не сте избрали някое от многобройните хижи и бунгала.
Всъщност паркът има една любопитна особеност – той е сред малкото паркове, в които има постоянни жители
– частни собственици на част от земите му. При основаването му през 1973 г. правителството предлага на жителите му нови земи в замяна на тези, които ще обхване паркът. Затворени са училища, банки, магазини. Мнозина напускат домовете си, но упоритостта на жителите на о. Нюфаундленд не трябва да се подценява - част от тях остават в малките селца на Rocky Harbour, Woody Point, St. Paul's and Sally's Cove като работят в туризма, в парковата управа или изкарват прехраната си с риболов.



Националният парк “Gros Morne” е сред най-красивите места на планетата ни
, а местните хора правят всичко възможно да запазят неговата дива красота за радост на многобройните туристи, които могат да се насладят на прекрасните пейзажи и същевременно на всички удобства на цивилизация на на 21 век.
Перфектно съчетание, нали?


                                                catbg.net 2008
 

 

 Резервати

2 Националните паркове - близнаци "ТСАВО” в КЕНИЯ
2010.01.10

2 Националният парк "КАО ЙАЙ" в ТАЙЛАНД
2009.06.11

2 Националният парк KILLARNEY - ярките багри и древните гори на ИРЛАНДИЯ
2009.04.08

2 Националният парк YELLOWSTONE - една приказка без край (част І)
2009.01.06

2 Националният парк YELLOWSTONE - приказка без край (част ІІ)
2009.01.06

2 Националният парк GROS MORNE - късче от историята на ЗЕМЯТА
2008.09.30

2 Природният резерват WOLONG - домът на спящия дракон
2008.08.26

2 Националният парк "КАКАДУ" - свещената земя на АВСТРАЛИЯ
2008.07.01

2 Националният биосферен резерват ULLA ULLA в БОЛИВИЯ - домът на кондора
2007.05.25

2 Резерватът "УСУРИ" - там, където са запазени последните древни манджурски гори
2007.03.02

2 "КЕДРОВАЯ падь" - скъпоценност от Далечния изток на РУСИЯ
2006.03.28