ПУМАТА е денонощно активен хищник въпреки, че предпочита повече нощта и мрачните моменти вечер и на разсъмване. Създадена е да се катери по дървета, по стръмни планински склонове и да спринтира в гонитбата на плячката си. Тези толкова интересни диви котки се хранят с всичко, което им попадне пред очите. Основната част от менюто им е отделена за елена, но към него можем да добавим катерици, зайци, бобри, диви свинe, гризачи, пуйки, таралежи, насекоми, жаби, прилепи, скакалци, скунксове и дори алигатори. Хранят се и с мърша. Понякога нападат и домашни животни, ако плячката в ареала им е намаляла застрашително. Но на това се дължи често и смъртта на тези диви котки при самозащита на едри копитни животни.



Пумата е много потайна, а плячката й обикновено няма идея, че я дебнат, докато не стане твърде късно. За съжаление, това понякога се отнася и за хора. Някои от тях, които обичат да се разхождат из горите, не чуват нищичко, преди 80-килограмовата котка да се хвърли на гърба им и да захапе с кучешките си зъби задната част на главата им. Не са малко хората, които са нападани и дори убивани от пуми в двете Америки, но това в никакъв случай не е правило. Пумата обикновено предпочита да
не закача хора.
Както почти всичките си роднини, пумата е индивидуалист. Всяка пума има ясно обозначенa територия, която маркира и защитава. Ловната територия на мъжките е значително по-голяма от тази на женските и често обхваща няколко участъка, контролирани от женски. Двойки се формират през размножителния период, който трае само 2 седмици.



Бременността при Puma Concolor трае 90 - 98 дни, раждат се от 2 до 6 малки, които тежат само по 200 грама. Те са със сини очи и кафява козинка, покрита с черни петна, които изчезват, когато малките стана на около 6 месеца. Цветът на очите им също се променя – на около 4 месеца той става зелен – една от най-красивите особености във външността на пумата. Тези диви котки достигат полова зрялост между
2 и 3-годишна възраст, тогава и напускат леговището на майката. Живеят средно около 21 години.





Пумата е много разговорлива дива котка – може да издава много разнообразни звуци: не може да издава рев като големите диви котки, но може да цвърчи, подсвирква и понякога дори да пищи (може би затова едно от имената, с които е известна, е планинска пищяща котка). Този звук се издава единствено от разгонените женски. И сигурно е много странно да го чуеш в джунглата на Амазонка, например...



ЗАСТРАШЕНА или не?
От идването на колонистите в Америка пумата е преследвана непрекъснато – убиват ги за нападения над домашни животни и, макар и в по-малка степен, заради кожата им. Но напук на „усилията” на хората, броят на тези грациозни и силни диви котки остава доста стабилен, защото пумата е изобретателна и адаптивна. От всичките нейни 24 подвида (според някои оспорвани класификации те са дори 32) само един е застрашен от изчезване с мрачните прогнози, че това ще се случи след 25 до 40 години - пумата във щата Флорида Puma concolor coryi - на снимката отдясно. Тя е с дълги крайници, по-малки лапи, по-дребна глава, сякаш с по-злобно излъчване и по-тъмна червеникава козина. В дивата природа са останали само 75 пуми от повече от 500
в началото на века. Заплахите, които ги дебнат, са пресушаването на блатата Евърглейдс, спортният лов, живачното натравяне на почвата, колите и липсата на генетично разнообразие. Има някои развъдни планове за кръстосване с близки популации от други подвидове и за връщането на младите пуми обратно в дивата природа с надеждата за създаването на нова стабилна популация във Флорида. Но докато междувременно продължава унищожаването на пумите в този щат, шансовете им за оцеляване ще продължават да намаляват. 

                                                 catbg.net 2009