Начало
 Новини
 Видове диви котки
 Любопитно
 Палео котки
 Резервати
 Ледена епоха
 Организации
 Влияния
 Списанието!
 Библиотеката
 Арт и глезотии
 Сафари
 Links
 За контакти

RA

 

 Ледена епоха

2 ГИГАНТСКИЯТ ЕЛЕН - сред чудесата на последната Ледникова епоха
Mammalia/ Artiodactyla/ Cervidae/ Megaloceros giganteus

2009.12.08

Известен е като ирландски лос или гигантски елен, нo както и да го наричаме, това огромно и грациозно създание от Ледената епоха е най-големият съществувал на планетата ни елен. Част от рода Megaloceros, гигантският елен е властвал из цяла Евразия от Ирландия до езерото Байкал през късния плейстоцен. Най-късните фосили на Megaloceros giganteus са датирани по карбоновия метод с възраст само 7 700 години. Всъщност въпреки, че голям брой скелети на гигантския елен
са намерени в блатата в Ирландия, общоприетото му доскоро име ирландски лос е подвеждащо. Първо, защото съвсем не се среща единствено в Ирландия и, второ, защото той е по-близък роднина на съществуващите днес елени, отколкото на лосовете. Все пак е добре да отбележим, че най-богатата колекция от фосили на
Megaloceros giganteus се намира, разбира се, в Музея по естествена история в Дъблин, Ирландия:)
Изглежда, че
гигантският елен се е появил за първи път преди около 400 000 години като еволюирал вид от елена Megaloceros antecedens, който понякога дори се счита от учените за палео подвид на гигантския елен. Този праисторически елен е бил със сходна структура, но с по-компактни рога. Като големина на тялото Megaloceros giganteus показва голяма прилика с подвидовете на най-големите съществуващи в момента лосове – тези в Аляска (Alces alces gigas)… 

Но не тялото му, а
рогата на гигантския елен са едно от чудесата на Природата, изчезнали след края на последната Ледникова епоха.
На ръст около 2.1 метра при раменете, този елен е носил огромни, разклонени рога, достигащи до 3.65 метра разстояние между върховете им! И, логично, тези огромни рога са били изключително тежки – до 40 кг. Без
съмнение гигантският елен
е бил величествена и красива гледка в древните широколистни и иглолистни гори на Евразия.
Големина на рогата на гигантския елен е просто изумителна. Не е чудно, че има няколко теории как те са достигнали тези размери. Една от теориите гласи, че това е еволюционен процес по време на размножителния период, при който именно големина и силата на рогата осигурявала безспорното превъзходство на мъжките пред съперниците им.
Друга теория
изказва точно обратното становище: че тези размери са случаен еволюционен резултат, който дотолкова е затруднявал обичайното съществуване на елена, че е довел до неговото изчезване.

Различните теории не са подлагани на строга проверка чак то 1974 г., когато Стивън Джей Гулд пише знаменитото си сред зооолозите и палеонтолозите есе за рода
Megaloceros. Той доказва, че като цяло различните елени с по-голямо тяло имат по-големи рога и това е пропорционална зависимост в развитието на видовете – факт, доказан ясно от специфичните данни
на алометрията (дял от статистиката относно пропорциите
в биологията).

Съгласно тези статистически проучвания рогата на гигантския елен са точно ... толкова големи, колкото предполага от размерите на тялото му.
Което не означава, че размножителната теория е погрешна, а просто, че не това е решаваща причина най-внушителният елен в историята на животинските видове на Земята да е такъв, какъвто показват проучванията на палеонтолозите. За разлика от другите елени, гигантският елен дори не е имал нужда да обръща главата си, за да използва максимално ефекта и силата им. Достатъчно било да държи главата си право напред – за останалото Природата се е погрижила перфектно.  

Дискусията за причините за постепенното изчезване на гигантския елен се съсредоточава върху огромните му рога по-често, отколкото върху необикновения му ръст. Някои считат, че хората са „допринесли” за изчезването му с безмилостното му преследване за храна (така, както вероятно се е случило с други праисторически животни от мегафауната на Ледниковата епоха). Предполага се, че именно огромните му рога са го правели все по-лесна плячка в гъстите гори поради по-бавното му придвижване. Но доказателствата за това „праисторическо изтребване” на гигантския елен са доста двусмислени и спорни. Особено предвид безспорните доказателства за запазването на вида на различни места в Евразия до сравнително съвсем скоро. Което пък е знак, че гигантският елен се е адаптирал добре както към условията на последната Ледникова епоха, така и
към тези преди и след нея...
По-нови теории пък гласят, че проблемът с изчезването на тези елени може би се крие във
все по-високите нива на калций и фосфор, необходими за изграждането на костната система и рогата им. Проблемът много тежко е засягал мъжките, които са страдали от
нещо подобно на остеопороза.
Но и това е спорна теория. Промените в климата, настъпили
в кря на последната Ледникова епоха, предполагат, че отново е имало изобилие от подходяща за гигантския елен храна и полезни вещества (поне в западната част на ареала им). Най-новите проучвания на намерените в Северен Сибир фосили на
Megaloceros giganteus на възраст около 8 800 години НЕ показват никакви признаци на недохранване или липса на минерали. Фосилите са намерени в район с континентален климат, в който не се наблюдават никакви съществени изменения на растителната среда. Гигантският елен продължава да пази своята тайна ...

Интересното е, че древният човек се е възхищавал от гигантския елен, а може би дори го е считал за свещен - доказателство за това може да бъде видяно в скалните рисунки в прочутата пещера Лaско във Франция - виждате детайл от тях отдясно. Но и в съвсем близки до нас времена гигантският елен вълнува умовете на предците ни - изглежда германските народи пазят най-ярък спомен за него. Megaloceros giganteus се появява в Песните на нибелунгите – германския епос от
13 век, превърнат от Вагнер в тетралогията опери „Пръстенът на нибелунгите”, както и в ирландския фолклор. В което няма нищо чудно –
ирландският благороден елен е изключително рядко и интересно създание – той е единственият пряк наследник на най-големия елен, обитавал някога планетата ни. Интересни факти за неговия дом в националния парк „Киларни” вижте в секцията ни „Резервати” .




                                                     catbg.net 2009

 

 Ледена епоха

2 ГИГАНТСКИЯТ ЕЛЕН - сред чудесата на последната Ледникова епоха
Mammalia/ Artiodactyla/ Cervidae/ Megaloceros giganteus

2009.12.08

2 РАНЧОТО LA BREA - надникнете в живота на ЛЕДЕНАТА ЕПОХА!
2007.12.29

2 Евразийският ПЕЩЕРЕН ЛЪВ Panthera Leo Spelaea
2007.02.22