Начало
 Новини
 Видове диви котки
 Любопитно
 Палео котки
 Резервати
 Ледена епоха
 Организации
 Влияния
 Списанието!
 Библиотеката
 Арт и глезотии
 Сафари
 Links
 За контакти

RA

 

 Сафари

2 Филмът "ПРИЗРАКА и МРАКА" и истинската история на лъвовете - човекоядци от Тсаво
2009.12.20

През 1996 на големия екран се появи един от най-успешните филми, посветени на дивите котки – човекоядци. Направен с вкус и мярка, трилърът „Призрака и Мрака” е по много известен истински случай за човекоядците от Тсаво, Кения – два лъва, които нападат строителите на железопътната линия Уганда – Кения до Момбаса през 1898 и убиват около 135 души, докато не са убити от лейтенант – полковник Джон Хенри Патерсън. Тази интересна история е описана
от Патерсън в книгата му „Човекоядците от Тсаво”. Всъщност, има съмнения дали убитите от двата лъва са
били толкова много, някои изследователи посочват цифра
от само 35. Но тези спорове не правят историята по-малко интересна...

Биографичната книга на полковник Патерсън е публикувана в ограничен тираж през 1907 и обобщава неговите приключения по време на строежа на железопътната линия в Източна Африка. Посрещната с възторг от читателите, тя се преиздава многократно през следващите 12
години! Пълното й заглавие е
„Човекоядците от Тсаво и други източноафрикански приключения”. Отляво и отдясно долу виждате кориците на първото и на последното издание на книгата, което е допълнено с интервюта с актьорите от филма "Призрака и Мрака".
Приключенията с двата лъва са основна част от нейното съдържание, но там има и други любопитни неща за дивата природа и местните африкански пламена, както и ярки описания на многобройни ловни експедиции.
Спорният брой на убитите от лъвовете всъщност се дължи на факта, че никой не е водил статистика на изчезналите хора в годината преди пристигането на полковник Патерсън в тази част на Източна Африка. Самият той споменава в книгата си, че „при нападенията на лъвовете са убити не по-малко от 28 индийски работници в допълнение към нещастните африкански местни жители, за които не са запазени сведения...” . Години по-късно полковникът уточнява, че „тези два свирепи и брутални убийци са убили и разкъсали при ужасяващи обстоятелства 135 индийски и африкански занаячии и строители на железопътната линия Уганда - Кения”.
Историята с лъвовете – човекоядци започва през март 1898 когато военният инженер полковник Патерсън пристига в Кения, за да ръководи строежа на моста над река Тсаво в Кения. По това време нападенията на лъвовете нееднократно застрашават живота на работниците, които, вече изпълнени със суеверен ужас, изграждали защитни огради около палатките. Безуспешно – лъвовете преодолявали всички заграждения и измъквали хората докато спят. Патерсън се опитва многократно да издебне атакуващите лъвове, чакайки в засада в клоните на дърветата през нощта. След неуспехи в продължение на почти 9 месеца, едва на 9.12.1898 той убива първия лъв, а втория – 3 седмици по-късно. В книгата му можете да намерите любопитни детайли за пушката Martini - Henry, мунициите Lee Enfield и нападенията на ранените лъвове. Пълният текст на „Човекоядците от Тсаво и други източноафрикански приключения” можете да видите на: http://robroy.dyndns.info/tsavo/tsavo.html   

След 25 години, в които трофейните кожи на лъвовете-човекоядци красят пода пред камината в дома на Патерсън, през 1924  той ги продава на Музея по естествена история в Чикаго за $ 5000. Тези толкова интересни трофеи пристигат в музея в много лошо състояние,
но са внимателно възстановени
и сега могат да се видят в естествен ръст като част от постоянната експозиция. Изкуствените лъвове са
с по-малки размери от тези, споменати от полковник Патерсън (3 метра дължина на тялото от носа до върха на опашката за първия и
са били нужни 8 мъже, за да
го пренесат до лагера на строителите!
). Причините
може да са различни –
от една страна, той може би е преувеличил, но е напълно възможно и да е бил прав, а
при обработката на трофеите,
за да се използват за килими
да са отстранени части от
кожата на лъвовете...

Тук виждате експозицията в Музея по естествена история в Чикаго и факсимиле на едната от двете запазени снимки на полковник Патерсън с първия убит лъв от Тсаво. А отдолу - входа към бърлогата на лъвовете, днес високо ценена местна забележителност
в националния парк "Тсаво"
в Кения, за който можете да прочетете интересни подробности
в секция "Резервати".



Но да се върнем към големия екран. Книгата на Хенри Патерсън „Човекоядците от Тсаво и други източноафрикански приключения” е в основата на 3 филма: два черно-бели през 50-те години и „Призрака
и Мрака” (1996) – най-сполучливата и интересна екранизация на историята около строежа на моста над река Тсаво в Кения.


Филмът „Призрака и Мрака” следва доста свободно книгата
на полковник Патерсън
(в ролята - Вал Килмър) като добавя нови герои и елементи в сюжета,
които, обаче, отново са по съществуващи случаи и личности. Сценарият на Уилям Голдман въвежда в историята за човекоядците от Тсаво американския ловец на едър дивеч Чарлз Ремингтън (в ролята – Майкъл Дъглас). Прототип на този образ, който без съмнение се харесва от всички, които обичат странните времена на големите бели ловци като Джим Корбет и Джон Хънтър, е реално съществуваща личност: англо-индианският ловец на едър дивеч Чарлз Райъл.
В оригиналния вариант на сценария вместо Чарлз Ремингтън ловецът
се казва Червената мечка, но когато Майкъл Дъглас се съгласява да изиграе тази роля и да поеме продуценството на филма, образът е развит. Нещо, което, според сценариста Голдман, донякъде е унищожило тайнствеността на този (първоначално) индиански ловец.



„Призрака и Мрака” е сниман основно в ловния резерват „Сонгимвело” в Южна Африка. Причината да не се снима в Кения е прозаична – огромните такси, поискани от държавата. Много от образите на воини масаи се изпълняват от южноафрикански актьори, но в моментите на лова на лъвовете в него участват и истински ловци масаи. Във второстепенната роля на Абдула се появява и Ом Пури – южноафриканският актьор, когото може би ще си спомните от сериала „Шака Зулу”, излъчван по БНТ през втората половина на 80-те.



Лъвовете в красивия регион на националния парк „Тсаво” в Кения и днес са прочути със своята агресивност. И, както може да се очаква, никой не би посмял да ги „покани” за ролите на Призрака и Мрака. Всъщност във филма се снимат 5 лъва с гриви (истинските не са били с гриви): два (Цезар и Бонго) от зоологическата градина в Боунманвил, Онтарио, Канада, още два лъва - от Франция и един – от САЩ.
Силата на филма „Призрака и Мрака” е в мистичната, страховита и мрачна атмосфера, която под режисурата на Стивън Хопкинс обгръща историята с двата лъва. Без особени специални ефекти, без компютърно моделирани образи лъвовете, които всъщност почти не виждате, са навсякъде около вас и героите на филма. Създадената мистична и напрегната атмосфера е в хармония с прекрасната музика на Джери Голдсмит и стилните звукови ефекти на филма – факт,
високо оценен от Американската филмова академия, която присъжда на екипа Оскар за звук през 1997.

Ако сте пропуснали да гледате "Призрака и Мрака", нека ви подскажем, че сега е чудесен момент да го видите и да се пренесете
в авантюристичните времена в края на 19 век в Африка. И да помечтаете да се разходите из националния парк "Тсаво" в Кения.



                                   
catbg.net 2009

 

 Сафари

2 Филмът "ПРИЗРАКА и МРАКА" и истинската история на лъвовете - човекоядци от Тсаво
2009.12.20

2 ДЖИМ САНДЕРСЪН и малките диви котки на планетата Земя
2006.09.18

2 ДЖИМ КОРБЕТ
За тигрите, леопардите и джунглата - с любов

2006.07.12