. : CATBG - Lifestyle за домашни любимци и дива природа : .

„Очите на корат не са като тези на другите котки - изразителни и прекалено големи за лицето, взиращи се в далечината по начин, който спира дъхът ти ... блестящи като капка роса по листата на лотус.”

ИСТОРИЯ
Корат е сред най-древните породи котки.
Наричат ги Си-Сауат и „котки на щастието”. И до съвсем скоро никога
не са продавани, а само подарявани. Аборигенна порода за Тайланд, тяхната родина е платото Корат в провинция
Након Ратчабури. Това е място на древни цивилизации и красива природа. Вълнистото плато с надморска височина около 300 метра е изпъстрено с невисоки хълмове и малки езера. Разположено на пътя на мусонните ветрове, то често е подложено на проливни дъждове и наводнения, редуващи се с бедствена суша. И същевременно е част от оризовата „житница” на страната, където се произвежда прочутият тайландски жасминов ориз.

И до днес местните жители наричат северната част на Тайланд Лана - с името на независимото и силно кралство, съществувало тук чак до втората половина на 19 век. А историята на платото Корат е още по-интересна. През средните векове то е част от Кхмерската империя. Индраварман I (877–889) разпрострял властта на кхмерите на запад чак до платото Корат и наредил да се построи на север от столицата огромен воден резервоар с размери 7 х 2 км, чийто останки личат и днес. В началото на 13 век Корат е част от независимото кралство Сукхотай, наследено от кралство Аютия (Аюттхайя), създадено през 1350. 5 века по-късно бирманският владетел Алаунпая напада столицата, а синът му я разрушава до основи през 1767. Но само след
7 месеца той е отблъснат, столицата е възстановена и започва новата история на кралство Тайланд, известно до 1939 г. като Сиам...
Такава е родината на тази древна порода котки.

Котките на ЩАСТИЕТО
В Тайланд корат са символ на щастие и сполука и са обкръжени с много традиционни вярвания за късмет: ако са сребристи – означава богатство, ако са с цвета на дъждовни облаци, а очите им са с цвят на млад ориз, означава добра реколта. А двойка котки Си-Сауат в дар за булката гарантират щастлив брак.

Най-ранното известно изображение на котка корат или Си-Сауат може да бъде открито в старинна книга с картини и стихове известна като „Котешки поеми”, която се съхранява в Националната библиотека в Бангкок. Според анализа на отдела по изящни изкуства към тайландското Министерство на образованието, книгата е създадена в периода Аютия от Сиамската история (1350-1767). През втората половина на 19 век по поръчение на крал Рама V един високопоставен монах прави копие на книгата на специална хартия, изработена от дървесна каша – изключително траен и устойчив материал, използван за копиране на древни документи почти до средата на 20 век. Това ценно копие на „Котешки поеми”, известно като Smud Khoi of Cats, се съхранява в специална стъклена кутия в Националния музей в Бангкок. Избрoени са 17 породи котки, от които 6 носят щaстие на собствениците си – една от тях е корат...

Казват, че крал Рама V е измислил съвременното име на породата. Когато видял една такава котка, той казал: „Каква красива котка – откъде е?” Отговорили му „ Корат”. И днес в Тайланд котките от тази порода са известни като Си Сауат, но ще ги срещнете и извън платото Корат и провинция Након Ратчабури.

ИСТИНСКИТЕ КОРАТ днес
Както на всички новородени котенца, очите им отначало са сини, постепено се променят към кехлибарено със зелен оттенък около зеницата, докато малките пораснат. И тогава, когато корат са на възраст между 2 и 4 години, очите им стават светло зелени. Обикновено можете да си купите коте корат на възраст между 12 и 16 седмици след основните ваксини. Развъдчиците на тази порода считат, че едва тогава малките могат да понесат спокойно физически и психически пътуване, нов дом и цялостна промяна на обстановката.
За да пазите такова рядко съкровище у дома, трябва да му осигурите необходимите условия за близко до естествената му среда съществуване. Особено важно е стълбчето за драскане и острене на нокти. Може би донякъде парадоксално, но то е един от основните елементи при отглеждането на корат за да се радва и котката, и собственикът й на нейния дълъг, здравословен и щастлив живот.

Корат имат изключително способности – невероятно силен слух, зрение и обоняние. Те са мили домашни любимци, нежни и предпазливи, не понасят внезапни, високи или скърцащи звуци. Котките, за които е предначертана кариера на изложбения ринг, трябва да бъдат подготвяни от раждането си да приемат шума и човешкото докосване. Например, като оставяте радиото включено и като постепенно привиквате котето да го вдигате и държите в ръце така, както би направил съдията на изложбата.
Корат изграждат изключително силна емоционална връзка със собствениците си и реагират с топлота на проявата на добри чувства особено при прегръдка като се настаняват възможно най-близо до вас. Те се разбират добре с други котки, което, обаче, изобщо не означава, че ще отстъпят законното си място си до собственика – умеят да се налагат на другите котки. Векове наред в родния им Тайланд към котките корат са се отнасяли с много любов и уважение и те естествено очакват същите грижи за тях където и да отидат днес. Корат са активни в игрите си, но са много нежни с деца.

Тези котки имат много интересно оцветяване на козината, която никога не променя цвета си. Тя трябва да е сребристо синкава от първия ден след раждането им до края. В основата на косъма (при корена му) тя е светло синкава, постепенно потъмнява към края му и има сребърно връхче. Това сребристо осветяване по цялото тяло трябва да създава ефект на хало или аура, а меката и прилепнала по тялото козина проблясва като полиран сребърен долар.
Когато ги галите или четкате, козината на корат не лети навсякъде във въздуха – така много хора, които имат алергия към котки, в общи линии могат спокойно да съжителстват с представителите на породата.

Котките на щастието доста късно напускат своята древна родина – първата двойка котки (Нара и Дарра) е внесена в САЩ едва през 1959, през 1965 е основан клуб на любителите на породата, a през 1966 корат е призната от CFA и допусната в изложбен шампионски клас. От Америка корат пристигат най-напред в Норвегия през 1974 като породата е призната първо във Великобритания през 1976. Благодарение на усилията на г-жа Елфи Клайве от Норвегия след изключително упорита съпротива (с аргумента „Имаме си достатъчно сини котки.”) едва през 1983 г. FIFe признава породата корат.
В момента най-добрите развъдници в Европа (а те са все още много малко) са в Скандинавия, макар породата вече са се среща и в Германия, Франция, Белгия, Италия и Холандия.

catbg.net 2008

Още информация за породата корат ще намерите в секция "Links"