Начало
 Новини
 Породи котки
 Хороскоп
 Ветеринар
 Конкурсът!
 PET индустрия
 KIS KIS за котки
 Любопитно
 Организации
 Арт и глезотии
 Библиотеката
 Списанието!
 Развъдници
 Links
 За контакти

RA

Lubimci

Helmi Flick Cat Photography

 

 Породи котки

2 АБИСИНСКАТА котка - африканката от Британските острови
2007.01.06

Абисинската котка напомня за малка дива котка, а такава външност в съчетание с отзивчив нрав я прави особено привлекателна. Тя е много умно животно, способно да демонстрира такава степен на послушание, каквато рядко се среща при котките. Заради живия си темперамент тя предпочита да живее на воля и не обича свободата й да е ограничена на малка територия или в клетка.

ИСТОРИЯ на породата
Абисинската е една от най-старите известни породи котки.
Нейната прародина е неизвестна и съществуват няколко теории за произхода й.  Поради сходството на абисинските котки с древноегипетските изображения може да се предположи, че те произхождат от свещените котки на Египет. Но е много по-вероятно развъдчиците, възхитени от подобно сходство, да са се постарали да го съхранят чрез специални селекционни програми. А приликата с древните свещени котки на Египет и днес е безспорен факт.
Както е известно, римляните, напускайки Египет, са взели такива котки и са ги отнесли в Англия. Така че гените, отговорни за „египетския вид” на абисинската порода котки, съвсем спокойно може да са попаднали там по този начин и да са се съхранили в популацията британски домашни котки, докато на някой развъдчик не му е хрумнало отново да отдели тази генетична линия чрез щателна племенна работа.
Сравнявали котките от този тип с диви и питомни зайци заради своеобразната им окраска, напомняща тази на зайците. Но заешката кожа има само една тъмна ивица (
ticking) на всеки косъм, докато при истинската абисинска котка на всеки косъм има по 2 или 3 ивици по-тъмен цвят (двоен или троен тикинг) и по-светла окраска на козината в близост до самата кожа.

Първата абисинска котка е внесена в Англия през 1868 г. Още в началото на 80-те години на 19 век котки от тази порода започват да участват в изложби. В притурката на
Harpers Weekly от 27.01.1872 г. са публикувани няколко рисунки на котки, взели участие в изложбата в Crystal Palace в Лондон. Сред тях е и една абисинска котка - виждате факсимиле на илюстрацията. Авторът на репортажа пише: „Третото място бе присъдена на абисинската котка, показана в долния десен край на илюстрацията. Тя е заловена в последната Абисинска война и се отличава с тъжния си външен вид, видимо недоволна от внезапната си известност и страдаща за дивата си свобода в добрите стари времена на крал Теодор.”
Абисинска котка се споменава и в книгата „Котки, техните особености и характеристики”, публикувана през 1874 г. Авторът Гордън Стейбъл пише за котката „Зула, собственост на капитан Барет-Ленард. Тази котка е донесена от Абисиния в края на войната...”.
За съжаление няма други писмени свидетелства за ранните абисински котки в Обединеното кралство. Според някои скептично настроени развъдчици същинската абисинска котка всъщност е създадена при кръстосването на сребристо-кафяви
tabby с английски котки, известни като "bunny cats".
Официално абисинските котки са признати във Великобритания през 1882 г. Първият стандарт на породата е публикуван в книгата на Харисън Уайър през 1889. За първи път през 1896 г. в Националната племенна книга официално е регистрирана абисинска котка. По-малко от век по-късно тази порода вече е призната в целия свят. Днес е сред най-популярните късокосмести котки включително и в САЩ.
Но да се върнем в края на 19 век... Котките от новата порода не впечатлявали с големи размери, дълга копринена козина или дълбока синева на очите им, но не можели да останат незабелязани. Най-необичайна била окраската им – без каквито и да е привични ивици или шарки. Козината на абисинските котки най-много напомняла за тази на дивия заек (между другото в онези години така и наричали тази порода котки: „заешка”). Но дори и козината им да напомняла заешка, общият вид на новата порода притежавал всичко това, което хората влагат в понятието „котка” – и то дива котка, естествена в своята грация. Със своя удивително хармоничен външен вид, абисинската котка въплъщава „златното сечение” в жив котешки облик.
 
ПРОИЗХОД на породата
Счита се, че спецификата на абисинската окраска тикинг се определя от свръхдоминантността на алела на гена Tabby. Алелите на същия ген Т и tb са причината за появата на тигровите и мраморни шарки на котешката козина, а алелът на „абисинския таби” Та трябва да осигурява отсъствието на какъвто и да е рисунък - ивици, фигури или петна - по козината на абисинските котки. Това отсъствие на рисунък се съпровожда от тикинг т.е. зонарно оцветяване на косъма. Ако се вгледате в козината на тези котки, ще забележите, че всяко косъмче е оцветено в редуващи се ивици – светли (в жълто или охра) и тъмни (черни или кафяви). Това се получава, защото при растежа на косъма в него последователно се наслагват ту черен (или кафяв), ту жълт пигмент. Само по себе си зонарното разпределение на пигмента по косъма се контролира от доминантния алел агути, който е еднакво необходим както за оформянето на окраската тикинг, така и за развитието на рисунък по козината. Някои фелинолози твърдят, че при кръстосването на абисинци с обикновени „таби”- тигрови или мраморни – алелът Та става полудоминантен: при потомците на такива двойки ясно са изразени ивици на крайниците и опашката, които, обаче, липсват по тялото. Понякога се наблюдава междинно унаследяване: или остатъчен рисунък, или остатъчен тикинг...

 
 
Странността в произхода на породата се състои в това, че в популациите домашни котки в Северна Африка липсва точно „абисинската” окраска.
Разпространението на алела на абисинския таби, изучен през втората половина на 20 век, показва, че котките с този тип тикинг се срещат най-често в популациите в Сингапур. Оттам областта на разпространение на тази окраска по тесен коридор се отправя на запад и завършва общо взето в района на Техеран и по никакъв начин не достига до Африка. Тази неочаквана картина принуждава фелинолозите да предложат три теории, обясняващи поризхода на абисинската порода котки:
Според първата
от тях породата е създадена от английски развъдчици въз основа на аборигеннни котки. Но алелът Та в никакъв случай не е по-характерен за Англия, отколкото за Африка. Разбира се, не може да се изключи и възможността за спонтанна мутация в локуса Т, която води до независимо възникване на алела „абисински таби”. Но обликът и структурата на тялото на абисинските котки не са сходни с късокосместите домашни котки в Европа в края на 19 век. В тази порода, без съмнение, има „чуждестранни” черти. Следователно при създаването на породата все пак са използвани и някакви „вносни” котки. Със сигурност е известно, че в историята на абисинките е имало отделни случаи на кръстосване с източни котки и други „чужденци” (например, породата оцикат е възникнала въз основа на кръстосването на сиамки и абисинки), но те има епизодичен характер и едва ли са определящи за общия вид на породата в края на 19 и началото на 20 век.
Втората теория
гласи, че родоначалникът на породата, който е притежавал прословутата окраска тикинг, е внесен не от Африка, а, например, от Югоизточна Азия или Афганистан. През втората половина на 19 век Великобритания е водила не малко колониални войни, а подалите оставка военни са се завръщали в родината си от всички краища на света. По този начин излиза, че породата е получила името си просто поради... грешка.
И накрая: третата и най-любопитна теория се състои в това, че котаракът Зула не е бил домашен, а одомашнен див котарак. Най-вероятно той се е отнасял към африканските степни котки от вида
Felis libyca, един от чийто 20 подвида е и прародител на днешната домашна котка. Но основната окраска на тези котки е петниста. Наистина, има няколко цветови вариации с топли оттенъци на охрата, слабо изразени петна и ясно изразен тикинг. И все пак... Някои фелинолози не признават дивата африканска котка Felis libyca за прародител на абисинката и те си задават въпроса няма ли в Северна Африка други видове диви котки, подобни на абисинската и със същата окраска на козината? Оказва се, че има и то не само един вид. Единият вариант е котката с латинско име Felis chaus. В полза на тази хипотеза е фактът, че котките от този вид (и неговите 8 подвида) доста лесно се одомашняват / опитомяват в сравнение с другите диви котки. На външен вид (удължена глава, къса опашка) те по-скоро напомнят миниатюрен рис, отколкото котка. Нерядко окраската на котките Felis chaus има ярък риж оттенък и на пръв поглед се приближава до този на абисинската котка. Но! Котенцата на Felis chaus са с петниста окраска, често този рисунък „в сянка” може да се забележи и при възрастни екземпляри. В пустинните райони на Африка се среща и дивата пясъчна котка Felis margarita, в чиято окраска се съчетават тикингът и малките петна. Известно е, че Felis chaus и Felis margarita могат да се кръстосват с домашни котки и да дават способно към последващо размножаване хибридно потомство.
Най-близка до топлата и ярка тикинг окраска на абисинката котка е тази на рядко срещащата се златна котка
Felis aurata – вид, който е характерен по-скоро за Централна, отколкото за Северна Африка. Наистина, от еволюционна гледна точка този вид котки е най-отдалечен от домашната котка. Не е изключено от подобни двойки да се получи и способно за бъдещо размножаване потомство, но едва ли някой може да потвърди това 100 %.
В размножаването на абисинските котки действително има някои особености, които на пръв поглед са подобни с тези при последствията от хибридно потомство. Котилата при абисинките са по-малки, отколкото при другите домашни котки. Има и отклонения при нормалното съотношение между половете – преобладават мъжките, а не женските, както би следвало да се очаква – на една женска се падат 2-3 мъжки абисински котки.
Окончателен отговор за произхода на абсинската порода може да даде само молекулярно-генетичният анализ, но изследванията от такъв род са доста скъпи, а да се хвърлят средства за решаването на чисто академичния проблем за създаването на породата едва ли е първостепенна цел за развъдчиците. Абисинската котка се харесва на любителите си такава, каквато е  - независимо от произхода си.
Все пак въпреки очарованието си и  отдавнашния си произход, абисинската порода котки никога не е била многобройна. При това не е ясно дали неголямата й плодовитост и отклонения в съотношението между половете е причина или следствие. Първичната популация на породата, чийто основни признати ни връщат към нейния единствен родоначалник, несъмнено е била малка и почти сигурно, резултат на инбридинг.



Фелинолозите нямат единно мнение o
тносно появата на новите цветове като светло-бежов или син, които се наблюдават при съвременните абисинки. Тези цветове се определят от рецесивния алел на малто-сианското изсветляване d.  Хомозиготите на този алел на фона на дивата окраска придават на козината сребрист цвят, а на фона на окраската „сорел” – бежов. А червеният цвят и сребристите цветови вариации без съмнение са възникнали при изкуствено привнасяне на съответния ген. Независимо от растящия списък с нови цветове, на най-голяма популярност продължават да се радват топлите, „слънчеви” като окраска абисинки. Преливащите и перлени хладни окраски засега си остават само за познавачи.

КАКВА ТРЯБВА да е истинската абисинка
Външен вид
Тя е елегантна котка със среден размер, с мускулесто, но гъвкаво тяло. Има горда осанка и се движи с необикновена грация. В нейното очарование има много от силата и изяществото на дивите котки.
Главата й е средно широка, леко клиновидна на изящна дълга шия. Муцуната й не е заострена.
Ушите й са широко поставени, големи в основата си; имат формата на чаша и завършват със снопчета козина на върха.
Очите й са с бадемовидна форма, широко поставени под съвсем малък ъгъл спрямо носа и много изразителни. Обградени са с фин тъмен контур.
Крайниците й са със средна дължина, стройни, с тънки кости и неголеми овални лапи. Опашката й е дълга и заострена.
Козината й е къса, тънка, блестяща (копринена) и плътно прилепнала към тялото с наситен, равномерен основен цвят и ясно изразен тикинг.
Първоначално са били признати само две цветови разновидности: дивата окраска (охра) и червена („сорел”). Според преобладаващото мнение сред фелинолозите синята абисинска котка възниква по естествен път и е призната във Великобритания през 1975 г. Днес по изложбите на котки може да се видят и други варианти на оцветяването като лилав, шоколадов, сребрист, костенурков, кремав, но всички те дължат съществуването си на кръстосване на абисинките с други късокосмести котки, за да се получи желаният цвят.



Темперамент
Абисинката е много интелигентна, екстровертна и активна котка,
която проявява жив интерес към обкръжаващия я свят. Има уравновесен характер – изпълнена с достойнство, тя е едновременно ласкава, любознателна и игрива. Обича хората и й харесва да участва във всекидневния живот на семейството ви. Независимо какво правите, тя непременно ще бъде до вас и ще се старае да вземе участие в ставащото.
Абисинката обича да седи на по-високо, за да контролира отгоре обстановката. Но ако четете книга, тя ще седне колкото е възможно по-близо до книгата и внимателно ще следи движенията на очите ви и ще се вглежда в страниците, които отгръщате, сякаш разбира смисъла на написаното. Ако пишете нещо, котката непременно ще пипне с лапа химикалката ви. Ако сте пред компютъра, тя ще стои пред екрана и ще се опитва да разбере що за мишки тичат по него и как може да ги хване и ще натиска с лапичка клавишите на клавиатурата.



Абисинските котки лесно се подават на обучение и възприемат правилата на поведение у дома. Често с удоволствие играят с хората.
Можете да ги научите на различни трикове и да донася предмети защото това им харесва най-много. Не са склонни към катерене по завеси и заточване на нокти по мебелите. Независимо от дивата си външност, те са цивилизовани котки, ценящи вниманието и чистотата. Не са много разговорливи и имат тих, но мелодичен и нежен глас.
Думите, които най-често се използват при описанието на тези котки са: лоялни, активни, игриви и любознателни.

Абисинските котки в Internet
Извън многобройните уеб страници, в които можете да прочетете стандарта на породата, много малко са сайтовете, които са посветени единствено на тази порода котки. Ето най-интересните (по мнение на екипа ни), които видяхме на английски и руски език:

www.theabycat.com

www.abyssiniancatclub.com

www.abyssinianbc.org
 
www.cat.mau.ru/aby/

www.abypride.ru
                                   

catbg.net 2007
 

 

 Породи котки

2 СИБИРСКАТА КОТКА – царкинята пазител на домашното огнище
2012.04.18

2 РУСКА СИНЯ - от АРХАНГЕЛСК около света и обратно у дома
2011.02.21

2 РЕГДОЛ - за домашната котка като парцалена кукла :(
2011.02.03

2 ПИКСИ БОБ - съвременна легенда за домашната котка и североамериканския рис
2011.01.20

2 ПЕРСИЙСКАТА КОТКА - история на породата в теории и загадки (1)
2010.09.13

2 ПЕРСИЙСКАТА КОТКА - прочути британски развъдници в началото на 20 век (2)
2010.09.13

2 За котките породи СФИНКС - С ЛЮБОВ
2009.05.02

2 ОЦИКАТ - ДИВОТО ОЧАРОВАНИЕ на домашната котка
2009.03.05

2 ОРИЕНТАЛСКА КЪСОКОСМЕСТА - в огледалото на сиамската котка
2009.02.23

2 НОРВЕЖКА ГОРСКА КОТКА - чаровният обитател на древните гори
2008.12.07

2 МЕЙН КУУН - ум, благородство и американска дива красота
2008.11.28

2 МАНЧКИН - вълшебните обитатели на страната ОЗ
2008.11.23

2 МАНКС - котки без опашки на остров МАН
2008.11.23

2 ЛА ПЕРМ - нежност и къдрава козина, дар от Природата
2008.11.13

2 КОРНИШ РЕКС - първата порода котки с къдрава козина
2008.10.10

2 КОРАТ - котките на ЩАСТИЕТО
2008.09.25

2 ЕКЗОТИЧНА КЪСОКОСМЕСТА - в огледалото на персийската котка
2008.05.05

2 ЕГИПЕТСКА МАУ - докосната от богинята БАСТЕТ
2008.01.30

2 ЕВРОПЕЙСКА КЪСОКОСМЕСТА - ненадминатият ловец на мишки
2008.01.03

2 ДЕВОН РЕКС - частица от древните английски приказки
2007.11.30

2 ЗЕЛЕНИ ОЧИ и блещукащо сребро
Необикновената история на породата БУРМИЛА

2007.07.17

2 БРИТАНСКА КЪСОКОСМЕСТА - достойнство, чар и английско възпитание
2007.06.19

2 БОМБАЙСКА КОТКА - оранжевооката черна мини пантера
2007.04.21

2 БИРМАНСКА КЪСОКОСМЕСТА (Burmese) - изящество от метал, обвито в коприна
2007.03.14

2 БИРМАНСКА котка (свещена бирма) - полъх на легенди от Далечния изток
2007.02.28

2 БЕНГАЛСКА котка - един генетичен експеримент в края на 20 век
2007.02.08

2 БАЛИНЕЗИЙСКА котка - дългокосместа, синеока и грациозна
2007.01.23

2 АНГОРСКАТА котка (турска ангора) - древна и елегантна
2007.01.17

2 Мъжки имена за котараци - български език
2007.01.16

2 Породите котки и екстериорните им характеристики според класификацията на FIFe
2007.01.15

2 Женски имена на котки - български език
2007.01.12

2 АМЕРИКАНСКИ КЪРЛ - ах, тези удивителни уши!
2007.01.11

2 Имена на котки - английски език
2007.01.10

2 АБИСИНСКАТА котка - африканката от Британските острови
2007.01.06