Начало
 Новини
 Породи котки
 Хороскоп
 Ветеринар
 Конкурсът!
 PET индустрия
 KIS KIS за котки
 Любопитно
 Организации
 Арт и глезотии
 Библиотеката
 Списанието!
 Развъдници
 Links
 За контакти

RA

Lubimci

Helmi Flick Cat Photography

 

 Породи котки

2 АНГОРСКАТА котка (турска ангора) - древна и елегантна
2007.01.17

Ангорските котки са очарователни и изящни домашни любимци. Те имат много привлекателна външност: издължено, гъвкаво тяло и пухкава опашка. Ангората не е от „разговорливите” котки, тя е предана, ласкава, много добре се адаптира към различни условия. За нея няма особено значение дали живее в града или на село, но много обича да се разхожда из дома си. Бдителна, жизнерадостна и умна, тя обича да кокетничи пред публика. Въпреки, че се срещат различни оцветявания на козината й, най-популярен е белият цвят. Но някои бели котки със сини очи може да са с вродена глухота.

ИСТОРИЯ на породата
Турската ангора е една от най-старите породи котки, създадена по естествен път на територията на съвременна Турция и Иран. Името на породата произхожда от старинното име на столицата на Турция Ангора (а още по-рано Анкира) - днешната Анкара.
Според някои фелинолози мутацията, създала гена на дългата козина, се е извършила най-напред при аборигенни котки от Кавказкия регион. Втората мутация (ангорски албино), създава най-популярната окраска на тези котки – бялата и така се оформя цялостният облик на породата. Постепенно дългокосместите ангорски котки се разпространяват из Мала Азия, Персия, Тибет и Индия по съществуващите стари търговски маршрути и по Пътя на коприната. През 9 век отново по търговски път от Византия чрез викингите ангорските котки попадат в Скандинавия - от тях произхожда съвременната норвежка горска котка.
Има запазени съвсем категорични сведения, че още през 13 век в древната столица на Азербайджан Ардабиле са се провеждали ежегодни изложби на ангорски котки.



Турската ангора в Западна ЕВРОПА

В периода 1614 – 1624 г. по време на своето дълго пътешествие из Източна Европа, Турция, Персия и Индия италианският аристократ Пиетро дела Вале
(Pietro della Valle) открива необикновената за Западна Европа, но доста широко разпространена порода домашни котки с дълга козина, а неговият съвременик французинът Никола-Клод Фабри - сеньор де Пейрес (Nicola-Claude Fabri, seigneur de Peiresc) е първият европеец, който започва да ги развъжда. Един от първите притежатели на такава екзотична котка е кардинал де Ришельо. През първата четвърт на 17 век в чудесните времена на романа „Тримата мускетари” ангорските котки стават популярни във френския кралски дом, а след това и в другите европейски кралски домове. В началото на 18 век ангорките попадат във Френска Канада и там, кръстосвайки се с местни домашни котки, дават първоначалния тласък при оформянето на американската порода мей-кун.
В Русия ангорски котки попадат най-напред през Византия, а след това - и то многобройни – след руско-турските войни през 18 век. Както и в Европа, тези котки се считали за редки и скъпи. Има сведения, че ангорките са били сред придворните котки в Ермитажа и Зимния дворец в императорската столица Санкт Петербург. Популярността им рязко намалява след 1917 г.
Куриоз е, че в края на 19 век най-голяма вреда на породата нанася законодателят на модата във фелинологията Британското дружество на любителите на котки, чийто наследник днес е
Governing Council of the Cat Fancy (GCCF) – повече за Управляващия съвет на любителите на котки ще научите в секция „Организации”. През 1887 г. Дружеството издава постановление, според което от този момент нататък всички дългокосмести котки ще се наричат персийски и въвежда стандарт на породата, която по-късно се превръща в съвременната персийка. При тези условия интересът към ангорските котки, които явно не се вписвали в новия стандарт за дългокосмести котки, постепенно изчезва.



МНЕНИЕТО, че ангорските котки трябва да бъдат бели, се налага едва в началото на 20 век – нещо донякъде странно, защото тази окраска на козината винаги е била рядка. 
А сивата, например, в никакъв случай не е по-малко ефектна, както виждате на горната снимка!
От научна гледна точка първите, които се отнесли сериозно към породата ангора, са немците. През 1922 г. е Нюрнберг е основан Съюз за защита и развъждане на ангорските котки, които по това време катастрофално изчезвали. За 2 години ентусиазираните членове на клуба успяват да регистрират всички котки, съответстващи на описанието на породата ангора, т.е. на стандарта й, който е приет малко по-късно. Тогава е поставено и началото на племенна книга на породата „за постигнати най-високи успехи”, а във вестник „За животните” любителите на ангорските котки започват редовно да публикуват притурка, посветена само на любимата им порода. Работата на Съюза за защита и развъждане на ангорските котки била толкова мащабна и толкова успешна, че още на 13 и 14.12.1924 г. – само 2 години след основаването му – се провежда първата немска национална изложба на ангорски котки, която предизвиква огромен интерес и извън пределите на Германия. 3 години по-късно е издадено и първото изобщо в света „Практическо ръководство за отглеждане и развъждане на ангорски котки”. Съюзът работи със замах и по популяризирането на породата – отпечатва се голяма серия пощенски картички  с ангорски котки в профил, анфас и цял ръст! Колкотото и парадоксално да звучи, загубата на Германия във Втората световна война води до най-големия спад в интереса към породата в Европа.

Междувременно в началото на 20 век ангорската котка става все по-важна част от националната идентичност на Турция. Мюсюлманите винаги са почитали котките - според една легенда Мохамед предпочел да скъса ръкавите на своята дреха, вместо да събуди спящата върху нея котка Муеса. Котките се допускали в джамиите, а белите котки били свещени. Днес в Турция особено високо се ценят ангорските котки с разноцветни очи. Причината за това е много любопитна: самият Кемал Мустафа Ататюрк е имал ангорка с разноцветни очи. 
През 30-те години на 20 век турското правителство дава началото на национална програма за защитата и възстановяването на своята национална порода: турската ангора. В зоопарковете в Истанбул и Анкара се събират всички ангорски (или изглеждащи като тях) котки от страната. Започва внимателна и целенасочена програма по развъждането им. Днес Турция се счита за практически единственото място, където може да се купи истинска турска ангора. 

Ангорската котка започва отново да става популярна по света в средата на 60-те години на 20 век. Името „турска ангора” е дадено на породата, за да се отличава от съществуващата във Великобритания до 2002 г. британска ангора (вече приета като отделна порода полудългокосместа ориенталска котка).
В САЩ турската ангора в белия си вариант е призната от Cat Fanciers' Association (CFA) през 1973 г., а в други цветове – през 1978 г.(подробности за организацията с над 100-годишна история вижте в секция „Организации”). Но и днес за чистокръвни се признават само тези ангорски котки, сред чийто предци има представители на котки от Истанбулския зоопарк.
FIFe регистрира породата със свой стандарт едва през 1988 г. и съответно 1994 г. Днес турската ангора е призната от всички големи организации на любителите на котки с изключение на Governing Council of the Cat Fancy (Великобритания), където я наричат дългокосместа ориенталска котка.


 

КАКВА ТРЯБВА да е истинската турска ангора
Външен вид
Турската ангора е неголяма елегантна и гъвкава котка със суха, клиновидна и сравнително тясна глава, високи скули, почти прав профил. Тя има тънка, клиновидна муцуна с неголямо чело, изящна шия, дълги крайници с малки, почти овални лапи, дълга и заострена опашка, дълга, тънка и почите без подкосъм копринена козина.
Тялото й е със среден размер, издължено, грациозно и гъвкаво. Костната й система е фина, но здрава.
Главата й е със средна големина, широка, напомнящата като форма изящно заострен клин. Носът й е прав.
Шията й е дълга и тънка.
Ушите й са високо поставени, големи и заострени, широки в основата, с кичурчета козина пред основата на ухото.
Очите й са големи, с кръгла или овална форма, леко косо поставени. Независимо от цвета на козината очите на турската ангора трябва да са с кехлибарен цвят, но при кафява или сребристо – черна козина те могат да са зелени или кафяви, а при белите котки – сини или разноцветни (синьо и кехлибарено).



Крайниците й
са дълги и масивни, задните са малко по-дълги от предните. Лапите й са малки, овални или кръгли, изящни, със снопчета козина между пръстите.
Опашката й е дълга и извита към края, по-дебела в основата и добре окосмена. При движение се разполага хоризонтално над тялото като понякога дори докосва главата на котката!
Козината на турската ангора е със средна дължина, копринена, леко вълниста (особено на слепоочията). Липсва очакваният гъст и пухкав подкосъм. В долната част на тялото и около шията козината е по-дълга, а по гърба и по муцуната е по-къса.
Окраска: Най-предпочитаният цвят е белият въпреки, че днес са признати и други видове окраска. Особено популярни са черната, синята, шоколадовата и лилавата окраска – едноцветни или с рисунък таби (зонарно оцветяване на косъма). Освен това се срещат оцветявания в червени, костенуркови, светло кафяви тонове и двуцветни комбинации.


TЕМПЕРАМЕНТ
Ето мнението на един американец, който има у дома котка от тази старинна порода:
"Турската ангора е умна, подвижна и понякога с прибързани реакции котка. Котките от тази порода са много интелигентни и не се смущават от това да манипулират стопаните си, за да постигнат това, което искат. Тази котка може да те накара да донасяш предмети, да завъртиш кранчето на чешмата, когато иска да пие вода, както и да обезопасиш като за малко дете всички шкафове и чекмеджета. Малките й лапички могат да бъдат удивително чевръсти. Запазена марка на турската ангора е рафинираната и атлетична грациозност. Когато се връщате от работа ви посреща туркинче, което скача на раменете ви и мърка – всички нокти са си прибрани там, където трябва. Започнете да приготвяте вечеря и ще видите как туркинята ще направи над два метра скок, естествено от място и ще се приземи върху шкафа, за да наблюдава какво става (”Сьомга ли ще има за вечеря?”). Действието й ще изглежда много лесно. Опитът ми от 6 години и толкова (други - б.пр.) породи говори, че турската ангора е единствената с чувство за хумор. Разбира се, дали вие мислите, че шегите й са смешни, е малко по-друг въпрос... Като цяло турската ангора е порода, настроена много приятелски към семейството. Интелигентни, нежни и мили котки – отличен избор за семейство с деца."

                                      
                                                   catbg.net 2007

 

 

 Породи котки

2 СИБИРСКАТА КОТКА – царкинята пазител на домашното огнище
2012.04.18

2 РУСКА СИНЯ - от АРХАНГЕЛСК около света и обратно у дома
2011.02.21

2 РЕГДОЛ - за домашната котка като парцалена кукла :(
2011.02.03

2 ПИКСИ БОБ - съвременна легенда за домашната котка и североамериканския рис
2011.01.20

2 ПЕРСИЙСКАТА КОТКА - история на породата в теории и загадки (1)
2010.09.13

2 ПЕРСИЙСКАТА КОТКА - прочути британски развъдници в началото на 20 век (2)
2010.09.13

2 За котките породи СФИНКС - С ЛЮБОВ
2009.05.02

2 ОЦИКАТ - ДИВОТО ОЧАРОВАНИЕ на домашната котка
2009.03.05

2 ОРИЕНТАЛСКА КЪСОКОСМЕСТА - в огледалото на сиамската котка
2009.02.23

2 НОРВЕЖКА ГОРСКА КОТКА - чаровният обитател на древните гори
2008.12.07

2 МЕЙН КУУН - ум, благородство и американска дива красота
2008.11.28

2 МАНЧКИН - вълшебните обитатели на страната ОЗ
2008.11.23

2 МАНКС - котки без опашки на остров МАН
2008.11.23

2 ЛА ПЕРМ - нежност и къдрава козина, дар от Природата
2008.11.13

2 КОРНИШ РЕКС - първата порода котки с къдрава козина
2008.10.10

2 КОРАТ - котките на ЩАСТИЕТО
2008.09.25

2 ЕКЗОТИЧНА КЪСОКОСМЕСТА - в огледалото на персийската котка
2008.05.05

2 ЕГИПЕТСКА МАУ - докосната от богинята БАСТЕТ
2008.01.30

2 ЕВРОПЕЙСКА КЪСОКОСМЕСТА - ненадминатият ловец на мишки
2008.01.03

2 ДЕВОН РЕКС - частица от древните английски приказки
2007.11.30

2 ЗЕЛЕНИ ОЧИ и блещукащо сребро
Необикновената история на породата БУРМИЛА

2007.07.17

2 БРИТАНСКА КЪСОКОСМЕСТА - достойнство, чар и английско възпитание
2007.06.19

2 БОМБАЙСКА КОТКА - оранжевооката черна мини пантера
2007.04.21

2 БИРМАНСКА КЪСОКОСМЕСТА (Burmese) - изящество от метал, обвито в коприна
2007.03.14

2 БИРМАНСКА котка (свещена бирма) - полъх на легенди от Далечния изток
2007.02.28

2 БЕНГАЛСКА котка - един генетичен експеримент в края на 20 век
2007.02.08

2 БАЛИНЕЗИЙСКА котка - дългокосместа, синеока и грациозна
2007.01.23

2 АНГОРСКАТА котка (турска ангора) - древна и елегантна
2007.01.17

2 Мъжки имена за котараци - български език
2007.01.16

2 Породите котки и екстериорните им характеристики според класификацията на FIFe
2007.01.15

2 Женски имена на котки - български език
2007.01.12

2 АМЕРИКАНСКИ КЪРЛ - ах, тези удивителни уши!
2007.01.11

2 Имена на котки - английски език
2007.01.10

2 АБИСИНСКАТА котка - африканката от Британските острови
2007.01.06